През 1939 г. е открита първата приемна сграда на Летище София, а две години по-късно е завършено и летателното поле с грундова писта за излитане и кацане. Девет години по-късно е конструирана първата бетонна писта с дължина 1050 м.

През 1949 г. със създаването на българо-руско авиационно обединение ТАБСО се поставя началото на редовните международни линии, свързващи София с другите европейски столици.

В периода от 1951 до 1965 г. поетапно се модернизират съществуващият пътнически терминал и пистата, която е удължена до 2720 м, за да може да приема съвременните по-големи турбореактивни самолети.